Александър Шпатов е автор на сборниците #НаЖивоОтСофия (2014, преведен и на английски под заглавие #LiveFromSofia), както и на Том 2.0 (2015), в който са събрани разкази от първите му три книги: Бележки под линия (2005), Разкази под линия (2008) и Календар с разкази (2011).
Отличен e с Наградата “Южна пролет” 2005 за най-добър дебют, както и с Наградата за литература на Столична община за 2015 г.
Шпатов е председател на Сдружение за градски читални и главен инициатор на проекта читАлнЯта в Градската градина на София.
В профила му в платформата Goodreads може да намерите по-изчерпателен списък на любимите му книги, но в тази статия са изброени десет препоръки към гимназистите – по пет от български и чуждестранни автори.
„Естествен роман“ на Георги Господинов
(първата ми съвременна българска книга, която ми попадна в ръцете, препрочитана многократно)
„Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков
(литературната бомба на 80-те, не познавам човек, на когото да не му е допаднала)
„Жетварят“ на Йордан Йовков
(възможността да го преоткриете в съвсем неизвестна светлина)
Събраните стихове на Константин Павлов
(най-добрият български поет, който лично аз съм чел)
Поне една от големите ни исторически книги („Записки по българските въстания“, „Строители на съвременна България“, „Корона от тръни“ и/или „Задочни репортажи за България“)
„1984“ на Джордж Оруел
(все по-актуална, за съжаление)
Разказите на О‘Хенри
(личният ми еталон в жанра)
„Пътеводител на галактическия стопаджия“ от Дъглас Адамс
(най-забавната фантастика, в която може да се впуснете)
„Изведнъж на вратата се чука“ от Етгар Керет
(не сте чели подобни разкази, със сигурност)
„Подчинение“ на Мишел Уелбек
(прочетете описанието ѝ и сами ще се досетите защо я препоръчвам:)
