Деси Нико е родена в София през 1986 г. Автор е на статии с културна и социална насоченост, публикувани в различни онлайн медии. Първият ѝ роман, озаглавен „Алиса и петък вечер“, излезе в края на 2016 г. Книгата разказва за търсенето и проблемите на младите хора, за изборите и зависимостите, с които се сблъскват тук и сега. Умението ѝ да общува непринудено с младежите доведе до успешни две срещи от кампанията „Писател назаем“. Деси Нико е и носител на Националната награда за дебютна литература „Южна пролет“ в жанр „Проза“.
Ето какво препоръчва на гимназистите младата авторка за четене в свободното време:
Да препоръчам 10 книги? За човек, който гори с литературата, свеждането до такъв минимум звучи невъзможно. Затова предлагам своя списък с уговорката, че предвид конкретната задача съм си задала строги критерии, по които да пропусна десетки любими за мен заглавия.
Що се отнася до чуждестранната литература, основният ми критерий ще бъде следният: прескачам всичко, писано преди началото на миналия век. Разбира се, и отпреди това има много стойностни произведения, които не са се побрали в учебната програма по литература. Въпреки това смятам, че тя представя сравнително добре по-старите епохи. Гимназистите с години слушат какво е вълнувало хората в далечното минало, колко важни са били религията и героичният подвиг. Хубаво е да ги знаят тези неща. Само че въпросните гимназисти живеят сега, сред ценности и политики, които са оформени основно през XX век. Учат за тях в часовете по история, психология, „Свят и личност“. Конспектът по литература би трябвало да уплътнява тази култура с моралната, художествено поднесената страна на нещата. Няма такова нещо. Световните шедьоври на модернизма, постмодернизма… Те почти не съществуват за българското училище, освен ако не са включени в обучението по конкретен език, но той е само един.
Заставайки на тази основа, ето препоръчаните от мен 5 книги на чуждоезични автори:
„Да убиеш присмехулник“, Харпър Ли
Книгата описва реалността в американския Юг през първата половина на миналия век, като поставя някои от най-актуалните и до момента въпроси: за дискриминацията и толерантността, за правосъдието и справедливостта, за сексуалното насилие и социалните различия между двата пола. Увлекателен и простичък стил, който ще хареса дори на учениците, които никак не си падат по сложни за осмисляне четива. Това е най-доказаният като „класика“ роман, който избирам. Ще се постарая останалите да бъдат по-неочаквани, защото Ремарк, Оруел и Селинджър, например, все ще се намери кой да ги препоръча.
„Пилето“, Уилям Уортън
Още един американски писател. Още една книга, която се занимава с проблемите на съзряването и сблъсъка със суровия свят, с приятелските и семейните отношения. Тук вече се намесват и сложните теми за любовта и лудостта, също и жестокостта на войната. Романът е с висока художествена стойност и ще допадне на по-задълбочените, по-особените тийнейджъри.
„Крадецът на книги“, Маркъс Зюсак
Също както „Да убиеш присмехулник“, и „Крадецът на книги“ ще завладее със сюжета и човечността си всеки млад читател, независимо дали предпочитанията му са свързани с висока или по-лесно смилаема литература. Тук отново става въпрос за расизма и ужаса на войната, но действието се развива в другото им най-дискутирано ядро от първата половина на XX век – нацистка Германия. Романът е от 2005 г., а аз съм категорично на мнение, че вниманието на учениците трябва да се насочва и към такива, съвсем нови книги.
„Непоносимата лекота на битието“, Милан Кундера
В социалноисторическо отношение книгата представя тъмната страна на социализма, но погледнат от чешка гледна точка, за разнообразие от българската, с която сме свикнали. Романът е до голяма степен философски, предлага много интересни размишления за смисъла на човешкото съществуване не в исторически план, а на едно общодостъпно, ежедневно ниво.
„Елегантността на таралежа“, Мюриел Барбери
Не знам колко елегантни са таралежите, но тази книга определено блести с изящния си стил. Пример за красива съвременна литература, която би впечатлила всеки ценител. Страниците са пълни с остроумни коментари за природата на човека.
За тийнейджърите е особено интересна сексуалната тематика, тъй като все още са във възраст, в която част от нея им изглежда табу. Ако това ще е темата, която би запалила или съхранила интереса на млад човек към книгите, бих добавила сред световните заглавия и „Лолита“ на Набоков, естествено, а от по-новите четива: „Мечтателите“ на Гилбърт Адеър, „Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ от Бенджамин Алире Саенц, донякъде и „Момичетата“ на Ема Клайн.
Май все пак надвиших лимита си от чуждоезични книги… Преди да съм прекалила съвсем, минавам на българските. В техния избор се ръководя основно от принципа да включвам само заглавия, издадени за първи път през последните не повече от 10-15 години. Дори най-несериозните ученици поназнайват все нещо за класиците в българската литература. След като основата е поставена и добре укрепена обаче, малко учители си правят труда поне да споменат, че в собствената ни страна има и живи писатели от плът и кръв, дори млади такива, които заслужават да бъдат прочетени.
„Физика на тъгата“, Георги Господинов
Книгата е общочовешка и макар действието да е ситуирано в България, не задълбава в локалните исторически проблеми и психология по отдавна омръзналия начин, по който го правят редица други „образци“ за нова българска литература. Това извежда Господинов на световно ниво.
„Юлски разкази“, Здравка Евтимова
Здравка Евтимова пише за проблемите на обикновения човек в провинцията и малкия град по начин, който е едновременно впечатляващо „неин“, но и не нарушава традицията на българския разказ в тази тематика. Тъй като заложената образователна програма запознава учениците подробно с въпросната традиция, вероятно ще им бъде интересно да прочетат и как изглежда тя в модерния си вариант.
„18% сиво“, Захари Карабашлиев
Нещастна любов, торба с марихуана, хумор и меланхолия. Тематика и стил, които със сигурност ще бъдат интересни на всеки млад човек.
„Косми от пърхота на гения – дневникът на един аутист“, Анели Ман
Една много странна книжка, в която „хлебарките никога не спят“ и „нежността е да хербаризираш глухарче“. Това четиво със сигурност не е за всеки, но от мнозина може да се счете и за гениално. Показва, че българските писатели невинаги вървят по отъпкани пътеки, могат да бъдат и ексцентрични експериментатори. За учениците би било интересно и да си потърсят сами информация за тайнствения автор на тази книга.
„Жената и мъжете, които бях“, Димана Йорданова
Смятам, че освен с познатия класически стих, на учениците трябва да се позволи да се запознаят и с примери за свободен бял стих. Поезията на Димана Йорданова е актуална и разтърсваща, не се съмнявам, че ще им допадне.
