10 препоръки за извънкласно четене от Мария Донева

Екипът на „Писател назаем“ стартира нова рубрика, която ще ви запознава с книжните препоръки на писателите в кампанията. Препоръките са насочени към гимназистите в България и не претендират да са изчерпателни. Всяка седмица ще ви запознаваме с предпочитанията на писателите от кампанията, които ще споделят препоръки за пет български и пет чуждестранни автори и заглавия.

Започваме с препоръките на Мария Донева, един от рекордьорите по брой срещи и географско разпределение на посетените градове заедно с кампанията „Писател назаем“.

 

Затруднявам се, защото се опитвам да си спомня какво обичах, когато аз бях на 10 – 20 години. От друга страна, след това прочетох още доста вълнуващи и интересни книги, много от които още не са били преведени и издадени на български език в моята младост, или дори не са били написани. Също и на какъв принцип да ги избера – по полезност или по приятност? Има значими книги, които не са особено забавни. Но пък ако човек прочете една развлекателна книга и усети заради нея какво удоволствие е четенето, тя няма ли да се окаже от особено значение в живота му? Или пък най-тъпата книга, ако ти я е дал някой важен за теб човек.

Добре де, започвам, и да видим кои книги ще се обадят да напомнят за себе си.

„Балада за Георг Хених” на Виктор Пасков.

Участвах в една театрална трупа. Повечето от думите на малък цар Виктор бяха мои, и досега помня много от тях наизуст. Имаше една сцена, в която другите деца стояха с разперени ръце, като кръстове, и аз вървях между тях, без да ги виждам, това беше накрая, след последното писмо от Георг Хених. Усещането беше много страшно и красиво. Сега мисля, че не е нужно и не е задължително човек да избира между цигулката и гардероба, че за хубав живот трябват и гардероб, и цигулка.

„Валпургиева нощ” и „Москва – Петушки” на Венедикт Ерофеев

Една от книгите, които при всеки следващ прочит разкриват нови и нови дълбочини. На първо четене е невъобразимо смешна книга за руското пиянство, неизчерпаем източник на забавни изрази, ситуации и образи за припомняне. Но като спре да се хили човек, с времето и препрочитането, открива, че всички тия жалки и смешни хора са високо образовани, чувствителни, добри и страдащи. Премигнеш – и пак ти е смешно, много смешно. Страшно смешно.

„Бърни кълвача” от Том Робинз

Второто й издание беше с друго заглавие „Натюрморт с кълвач”. В нея се разказва за една принцеса от кралско семейство в изгнание и един бомбаджия. И двамата са червенокоси. Искат да са заедно, обаче… ами например веднъж той отиде да й иска ръката, обаче седна върху любимото чихуахуа на майка й, просто чу как нещо под него изхрущя. Сложи го върху струните на белия роял, покри го с розите, които носеше за кралицата, и си тръгна, без да каже нищо… Но най-хубавото на книгата е начинът, по който всичко е разказано, много забавно, умно и игриво. Например докато пише книгата, авторът през цялото време се заяжда с пишещата си машина… по едно време казва, че я е боядисал зелена… а последната страница е написана на ръка.

„Старогръцки митове и легенди”

Първо, че е пълна с кръв, секс и всякакви извращения. Второ – героите и сюжетите са толкова ярки, че от векове европейските писатели продължават да мислят и да пишат за тях. Ако човек си няма понятие от древногръцката митология, прекалено често ще се чувства като на парти, на което се клюкарства за хора, които той не познава. Кой би искал да се чувства така?!
В училище се учи малко от „Илиада”, четат се едни работи за щита на Ахил… Забравете, че митовете ги има в учебната програма и ги прочетете тайно, все едно някой ви ги е забранил. Те така трябва да се четат.

„Тортила Флет” беше първата книга на Стайнбек, която прочетох, нежна, сладка, купонджийска книга за безгрижни хора, които са добри приятели и се радват на живота. После прочетох „Благодатният четвъртък” и „Улица „Консервна” и този свят ми се доизгради в представите – китаецът Ли, Док, който лови морски звезди, Мак и момчетата, Хейзъл, Големия Джо Портаджи, Сузи и Фауна от „Мечешко знаме”… мисля за тях и си ги спомням като стари приятели, все едно сме живели заедно, все едно лично съм участвала в големия нощен лов на жаби или любовта ме е спохождала при най-неблагоприятни обстоятелства, все едно аз съм смукала евтино вино като голяма уморена пчела от бутилка, увита в хартия. А можеше, напълно би било възможно никога да не прочета тези книги и никога да не обикна тези хора. Дори не искам да си го представям.

„Алексис Зорбас” на Никос Казандзакис

Мисля, че ще ви хареса. Набелязала съм си да я препрочета в най-скоро време. Обаче не, не, сега се сещам за една още по-яка! Не че ги сравнявам, по-скоро добавям и лекичко вмъквам шеста книга от чужд автор, никой няма да забележи. „Златният храм” от Уилям Голдинг. Ето ви книга за приятелството, за двама приятели, които са неразделни от малки, за това, как растат, намират си приятелки, разделят се с тях, помагат си, предават се… Тази книга ми беше най-любимата доста дълго време, може би през целия 11 клас.

Българска книга… Намерете си стихосбирка на Камелия Кондова. Намерете си стихосбирки от Добромир Тонев. От Иван Методиев. Непременно прочетете Калин Донков и Павел Матев. Нищо чудно Георги Константинов да ви хареса. А чели ли сте стихотворения от Александър Секулов? Прочетете също смешните поеми на Валери Петров за пазачите на фара и за „Хождение по буквите” например, и като се посмеете, прочетете и други негови стихотворения, припомнете си „Меко казано” и „Пук”, може майките ви да са ви ги чели или да сте ги гледали на куклен театър, ще се изненадате колко са хубави и нежни. Няма по-красиво нещо от стихотворенията. Ако са любовни и научите няколко хубави наизуст, цял живот ще можете да ги използвате. Един път в живота да ви потрябва стихотворение – вие ще го имате.

 

Един коментар за “10 препоръки за извънкласно четене от Мария Донева

  1. Страхотна и вдъхновяваща Мария! При срещата с нея учениците бяха като омагьосани.

Вашият отговор на Ката Атанасова Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *