Защо го правим?

За много от българските ученици думата “писател” означава “черно-бяла снимка от учебника по литература”, просто автор, включен в учебната програма, върху която трябва да държат безброй изпити и тестове, повтаряйки заучени фрази и конструкции.

Темите, по които учениците са принудени да разсъждават в часовете по литература, често са далечни и не могат да предизвикат и задържат интереса им. Същевременно учителите са задължени да преподадат огромно количество материал, като разполагат с ограничен времеви ресурс и буквално никакви възможности за “импровизация” в подбора на произведенията.

Като резултат от това много подрастващи на възраст между 14 и 18 години губят напълно интереса си към четенето на всякакъв вид литература.