Христо Раянов е на 30 години, роден в град Русе. Завършва журналистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, магистър по творческо писане в СУ. В момента е докторант в СУ със специалност „Литература, кино, сценарий“.
Има две издадени книги. С дебютната си книга „Трудният начин“ е лауреат на наградата „Южна пролет 2014“ в категория „Проза“. Втората му книга: „Ами ако: България на три морета“ е сборник сатирични есета, публикуван през 2016 г.
Христо Раянов е част от първия англоезичен каталог „Съвременни български писатели“ на Националния център за книгата (2015 г). Награден е от сп. „Форбс“ в класацията за млади таланти „30 под 30 – 2016“. Негови разкази са превеждани на хърватски език. Публикувал е разкази в списанията „Гранта България“ и „Страница“.
Работи като телевизионен сценарист от 2008 г. Писал е за сериалите „Столичани в повече“, „Откраднат живот“, предаванията „Нека говорят“, „Сървайвър“, „Най-хубавите години от нашия живот“.
Днес ви предлагаме неговите препоръки за четене, насочени към гимназистите:
Български автори:
„Преди да се родя и след смъртта ми“ от Ивайло Петров –Защото дрехите и битът може и да са се променили, но психологическата нагласа на българина – не.
„Балада за Георг Хених“ от Виктор Пасков – Защото е една от най-красивите, чувствени и чисти книги в света.
„Кривата на щастието“ от Иво Иванов – Защото мотивацията към желание да видиш красотата в живота може да бъде събрана в една книга.
Поезията на Иван Ланджев – „По вина на Боби Фишер“, „Ние според мансардата“ – Защото е най-добрият съвременен поет.
Разказите на Чудомир – защото са утеха.
Чуждестранни автори:
„Цар Плъх“ от Джеймс Клавел – Защото е хубаво да се знае и помни ужасът на световните войни, защото книгата е учебник как в света не можеш да оцелееш сам, защото те учи на уважение, приятелство и самопожертвование.
„За мишките и хората“ от Джон Стайнбек – Защото в красотата има тъга и в тъгата има красота.
„Пътеводител на галактическия стопаджия“ от Дъглас Адамс – Защото можем да разберем настоящето през призмата на бъдещето.
Разкази на Чехов – Защото няма по-хубави!
„Алексис Зорбас“ от Никос Казандзакис – Защото философията не се съдържа само в древни книги или цитати във Фейсбук, не се прави само от теоретици с изкривен псевдоинтелектуален стил.
