Днес ви представяме книжните препоръки на един млад, много талантлив и изключително деен човек – Марин Трошанов. Той е родом от Бургас, магистър е по Международни отношения в СУ „Св. Климент Охридски“ и стипендиант на Шефилдския университет, където е на път да защити втора магистратура по Бизнес aдминистрация. Романът му „ЛАМЯ ЕООД“ и продължението му спечелиха почитателите на фантастиката у нас. Пред екипа на „Аз чета“ Трошанов сподели, че в момента работи неуморно по третата, финална част на поредицата.
Ето какво споделя той за любимите си четива, подходящи за гимназистите…
Изкуството е израз и символ на абсолютната духовна свобода. Ще споделя с вас книгите и писателите, които безкрайно обичам, но веднага зачерквам думичката „трябва“, особено когато става дума за гимназисти. Това е период на самоосъзнаване и бунтарство, затова се обръщам към всички млади хора: бъдете различни и търсещи, уповавайте се на чуждия опит, но създавайте нови пътища, защото животът е вечна промяна и вие сте естествените носители на тази промяна. Опознайте доброто, за да се противопоставяте на неправдите, бъдете целеустремени и се борете неуморно, за да градите бъдещето. Мечтайте, мечтайте и пак мечтайте…
През годините съм имал увлечения и реализация в сферите на информационните технологии, икономиката, бизнеса и дори политиката. Мисля, че съм здраво стъпил на земята човек. Но моята голяма любов в литературата си остават спекулативните жанрове – те отварят портали към съвършено нови пространства, служат си с ловки метафори, за да разкрият проблемите на съвременния свят, развиват въображението, премахват закостенели граници… Моите предложения ще са доминирани от фантазията във всичките ѝ безкрайно богати и разнородни форми:
„Властелинът на пръстените“ от Дж. Р. Р. Толкин
Забравете филмите! Холивудският прочит на творчеството на оксфордския професор по лингвистика често залита към опростените образи и бутафорията на специалните ефекти. Малцина от безбройните клиширани имитатори на Толкин са достигнали дълбочината на неговото светоусещане. Епосите му отдавна имат статуса на незаобиколим фундамент. Подхождайте към тях внимателно! Това е свят на древни легенди, развиван с десетилетия в недовършения „Силмарилион“, който се откроява с героичност и трагизъм, поетичност и дълбока тъга. Пътешествията в Средната земя са пропити с носталгия към изгубената връзка с природата, отмрялото величие на старите дни и човешката тленност.
Когато все още бях ученик в Бургас, седях на чина до прозореца и по време на часовете често наблюдавах езерния парк, солниците, залива и миниатюрните товарни композиции, които пъплеха в далечината. После вдигах поглед към небето, сред което се рееха птици и в мислите си пътувах с Гандалф, Фродо и компания из дълбоките лесове и неизбродните планини на Средната земя.
Могъщ фантастичен епос, който трудно може да се опише с няколко думи. Властта на Хегемонията се разпростира над Галактиката, а нейните тераформирани светове са свързани с мрежа от телепорти, подарена от Техноцентъра – обединение на изкуствени интелекти, добили свободна воля, след като Земята е била унищожена от чудовищен експеримент. Интернет е еволюирал във всеобхватната инфосфера, до която има достъп от всеки край на Хегемонията.
Статуквото е заплашено от Прокудените – видоизменени посредством мутации и нанотехнологии хора, чийто рояк от космически кораби се насочва към далечната планета Хиперион. Там се намират Гробниците на времето – монолитни артефакти, които се движат от бъдещето към миналото. Около тях необезпокоявано броди безсмъртното чудовище Шрайка – многоръко същество с тяло от бръсначи, което е неподвластно на времето и пространството. Демоничният убиец окача жертвите си на колосално дърво от стоманени тръни, където те се гърчат и страдат вовеки.
Техноцентърът предупреждава за опасността от прокудените и Хегемонията изпраща своите военни сили, за да защити загадъчните Гробници на времето от посегателство, което може да унищожи света. Докато в небето над Хиперион се развихря безумна космическа битка, седмина поклонници с различни цели и мотивация предприемат опасно пътешествие към злокобния Шрайка, а историята на всеки един от тях е тъй невероятна и пленяваща, че дълго ще ви държи в напрежение …
Това са само няколко бегли щриха от необятния свят на Хиперион. Надявам се, че съм разпалил жаждата да посегнете към този истински връх във фантастичната литература.
„Истории от Света на Диска“ от Тери Пратчет
Започнали като добронамерена пародия на фентъзи жанра, романите от Света на Диска прерастват в безкомпромисна сатира на всички аспекти от нашето общество. Героите на Пратчет са незабравими – нескопосаният и страхлив магьосник Ринсуинд, киселата старомодна вещица баба Вихронрав, циничният капитан Ваймс от Нощната Стража, пресметливият лорд Ветинари, управляващ космополитния град-клоака Анкх-Морпорк, орангутанът-библиотекар на Невидимия университет, Смърт, който говори с ГЛАВНИ БУКВИ и кара мотор… Колоритните персонажи са стотици, приключенията им са безумни, хуморът на Пратчет е неизчерпаем, а забавлението е абсолютно гарантирано. Книгите му са най-доброто лекарство срещу депресия, а философският и комедиен заряд във всяка една от тях е достатъчен, за да изпрати ракета на Марс. Илюстрациите на гениалния Джош Кирби придават разкошен магнетизъм и улавят многоцветната хаотична визия на един плосък свят, който се рее в космическото пространство на гърбовете на четири огромни слона стъпили върху насечената от метеоритни кратери коруба на гигантска костенурка.
Хората правят живота толкова интересен. Представяш ли си, че във Вселена пълна с толкова чудеса, те са успели да изобретят скуката?
„Книга за гробището“от Нийл Геймън
Нийл Геймън е един от най-даровитите съвременни разказвачи, а това е любимата ми негова книга. Тя проследява историята на едно преследвано сираче, което мъртвите великодушно приютяват в гробището, нагърбвайки се с отговорната задача да го отглеждат, пазят и възпитават. Романът е лек, интригуващ и докосващ. Обичайните представи за добро, зло, страшно и опасно се поставят под съмнение, а ние се връщаме към онова позабравено и наивно, ала тъй съкровено авантюристично откривателство, което неизбежно съпътства ранните години на всеки живот.
ТО от Стивън Кинг
Мнозина биха казали, че този страшен и безмилостен роман е твърде висока летва за ученическите години. Не съм убеден. Навярно усещането ще е най-пълноценно ако му се отдадеш веднъж в късните гимназиални години и после пак – добил житейски опит и самочувствие, когато ще го видиш със съвсем други очи. И все пак плашещо е не толкова смразяващото присъствие на ТО, колкото гениалността и многопластовите идеи, заложени в това интимно и дълбоко личностно преживяване.
Седем всеотдайни приятели се изправят срещу предизвикателствата на детството – лудостите и страховете на странните им родители, шайката на свирепите училищни побойници, предвождани от смахнатия Хенри Бауърс и най-вече безименното древно ЗЛО, което обитава плетеницата от тръби и дренажни системи под градчето им. Роман за израстването, дружбата, връзката между минало и настояще, борбата със злото както в нас самите, така и отвъд. Едно задъхано приключение, наситено с малки победи и погроми, загуба, разкъсани спомени, страховити видения и изпълнени с кошмарни ужаси пластове минало, които се разкриват един по един, преди да замръкнат във вечно забвение…
„Може би просто има приятели – хора, които се застъпват за теб, когато страдаш и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях винаги си струва да се боиш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти.“
И ето, че неусетно стигнахме до българските автори. Като един от тях смятам, че имам добра представа за развитието на съвременната българска литература. Напоследък тя преживява небивал разцвет. При все нищожните тиражи, интересът към родната книга постепенно се възражда – търсенето се увеличава, разнообразието е голямо, изпълнението все по-професионално, а не липсват и любопитни експерименти. Верен на себе си няма да разнищвам имената, които се радват на относителна популярност и широко медийно отразяване. Ще подходя нестандартно и малко бунтарски – като младите хора, с които общувам в класните стаи на цяла България.
Поезията на Христо Смирненски
Неотдавна зърнах лика на младия поет и го снимах – в периферията на площад „Журналист“, опасан с плетеница от кабели, с насълзени от дъжда слепи очи. Отишъл си е преди да навърши 25 години, повален от туберкулоза – с дълбока вяра в промяната, с мечти за справедливост и възмездие. На десетина метра от него небрежно е застанал бронзовия Георги Марков – отстранен от саморазрушилия се, противоестествен режим, който така и не успя да се превърне в утопията на Смирненски. Писатели, държавни образувания и политически строеве потъват в руините на времето и дори идеалите могат да се разклатят под бесния напор на реалността, но искрените, сърцати и майсторски думи отекват във вечността, а кръговратът на историята има пакостливия навик да им вдъхва нов живот.
Поезията на Петър Делийски
„Неистово обичам есента,
но не, че ме подкупва с плодовете,
а заради оная красота
на тихата печал и цветоветев градините и горските листа,
отронвани безшумно от зефира,
в които ме пленява прелестта
с усмивка и без глас да се умира.“
Информацията за стария поет в интернет е оскъдна, макар че само аз притежавам цели четири негови стихосбирки. Беше учител по литература, както и мой съсед. Макар да живееше в Бургас, не е роден там:
„…по сенчестия път на Струма
от Радомир към Кюстендил
в едно селце съм се родил…“
Мисля, че Бургас може основателно да се гордее с неговия талант, макар че Петър не се чувстваше бургазлия:
„…Отдавна вече край морето
живея, но и досега
съзирам винаги снега,
покрил върха на планината
в разпенения гребен на вълната…“
Беше от онези съседи, които можеха да се развикат за дреболия на децата и като малък по-скоро го отбягвах. По-късно научих, че таи голяма болка в себе си, защото малката му дъщеря Милена бе загинала в нелепа автомобилна катастрофа в Германия. Много от стиховете му са посветени на нея и отражението от загубата ѝ върху живота му:
„…напразно по име зова я…
Мълчи… Дъщеря ми е мъртва…“
Когато научи, че самият аз пиша, вече беловласият Петър ми подари стихосбирките си. Държеше се много дружелюбно и приятелски. Искаше да общуваме. Тогава вече живеех в София, но го чувствах истински близък.
Старият поет отдавна е мъртъв. Съпругата му си отиде след него. Той сякаш бе предвидил дори и това:
„Без почести и шумни юбилеи
косата ми с годините белее.
От скърби безутешни, от обиди,
от грижи уморен
ще си отида
изпратен и от близки, и „палачи“.
На гроба ми жена ми ще поплаче
додето със краката си е здрава
и всички след това ще ме забравят…“
В днешно време забелязвам как доста стихоплетци се наричат „поети“ и се радват на огромно внимание. Мисля, че Петър не заслужава да бъде напълно забравен, както предрича в стиховете си. Това е моят малък принос.
„…А исках да има и мисли, и думи
в които след мен да живее духа ми…“
„Пръстенът на Нибелунга“ от Елена Павлова и Петър Станимиров
Елена Павлова е една от най-успешните и изявени дами в българската фантастика, която може да се похвали с авторство на близо 10 романа, неколцина антологии с разкази и повече от 20 книги-игри. Петър Станимиров e дойаен на комиксовото списание “Дъга”, световно признат илюстратор на Стивън Кинг, именит издател през деветдесетте, арт директор с 10 годишна дейност в Haemimont Games и брилянтен художник, чиито творби красят десетки книги…
Години наред двамата творци работеха неуморно по един от най-амбициозните проекти в родното книгоиздаване – тетралогията “Пръстенът на Нибелунга”. Либретото на Вагнеровите опери е адаптирано от Елена в поредица от четири романа, които Пепи обогатява с близо 500 невероятни илюстрации. Това е дългогодишна мечта на художника, най-сетне реализирана в нещо веществено и много много красиво. Двамата пълноправни творци са заслужено горди с постижението си, а осъществяването на подобен замисъл в условията на родното книгоиздаване само по себе си е немислимо геройство.
Да не препоръчам книгите, в които вложих сърцето и пет години от живота си ще е проява на лицемерие. Защото аз съм ужасно горд с това, което малкият ни сплотен екип постигна. Радвам се, че стотици хора посещават нашите представяния, без да сме похарчили и лев за реклама, щастлив съм, че събитията ни срещат с публиката двамата уникални художници на поредицата, както и млади български музиканти. Благодарен съм, че романите се харесват еднакво и от млади, и възрастни читатели, че вдъхновяват и вълнуват.
В основата си ЛАМЯ ЕООД е мрачно красива приказка за едно момче, което постепенно се превръща в мъж, докато издирва изгубената си приятелка. Историята започва на брега на морето, прониква в дълбоките рудници на Южна България, навлиза в загадъчните родопски гори, нахълтва в прашните кабинети на Софийския университет и надзърта в най-мистериозните тайни на старите столични квартали. Една приказка, която криволичи из зловещи загадки и тайни, за чието съществуване никой не е подозирал – фантастично-романтично приключение за любовта, която цял живот упорито преследваме. Исках да предложа стремително и спиращо дъха пътешествие – като спускането с онези ужасни влакчета в големите лунапаркове. Дали читателите ще възприемат случващото се като една вълшебна авантюра или ще открият метафорично изражение на живота около нас, е изцяло въпрос на избор, но с огромно желание ги каня – Заповядайте! Потопете се в света на ламята!
Младите български автори
Творческият ми път се пресече с този на много млади български писатели. Макар да имат стотици фенове, доста от тях и до днес остават в сянката на така наречената „висока“ литература. Първоначално самият аз подходих скептично и неуверено, но сега съм безкрайно доволен, че на родния небосклон светят и продължават да изгряват тъй ярки звезди – автори с отличителен и неортодоксален стил, с провокиращи, смели текстове, които безкрайно обичат литературата и пишат с огромен хъс. Не мога да изброя всички, но горещо препоръчвам младите хора да надзърнат в творчеството на Явор Цанев, Анна Гюрова, Симеон Трифонов, Иван Величков, Бранимир Събев, Сибин Майналовски, Александър Торофиев, Стефани Евгениева, Иван Атанасов, Александър Цонков, Дамян Д. Рейнов, Александър Драганов, Богдан Русев и много много други…
