Скорошно проучване на невроложката д-р Джуди Уилис предлага интересни идеи за подобряване на паметта на учениците при четене. То бе публикувано в образователния сайт Eutopia и тук ви предлагаме неговия превод.
Учениците често се оплакват, че не могат да запомнят това, което четат. Когато ги моля да ми разкажат за процеса на четене, те обикновено разказват, че докато стигнат долната част на страницата вече са загубили представа за текста по-горе.
Затова разработих стратегии за справяне с този проблем, задавайки си следния въпрос: „Какво биха могли да правят учениците, за да останат свързани с процеса на четене, да го намират за по-приятен и да запомнят по-ефективно прочетеното?“
Запаметяване чрез модели
Разбирането и запаметяването на текстове, като всяка конструкция на паметта, включва свързването на нова информация с вече позната такава. Мозъкът прави връзка на ниво невронна мрежа, базирайки се на модели на взаимовръзка. Изложен на нова информация, той я оценява посредством тези модели, градени с времето и опита. Условията за оптимални ангажираност, разбиране и запаметяване включват свързването на новата информация с така наречената „категория“ или „схема“, т.е. вече налична информация за нас.
Ангажираност и памет
Четенето с разбиране изисква определени стратегически модели на взаимовръзка. Някои от тях са активирането на предишно знание, прогнозирането, разпознаването на връзки с лични интереси, преживявания и цели.
Поставянето на конкретни цели, свързани с четене на даден текст, би могло да бъде полезно от гледна точка на свързването на новата информация със складираната стара. Предположенията пък увеличават интереса на учениците, стимулирайки тяхното любопитство. Те също подтикват мозъка да бъде бдителен и ангажиран докато учениците активно разсъждават върху прочетеното.
Лепящи листчета
Техниката със самозалепващи листчета и писане на ключови думи и фрази по тях помага за по-доброто разбиране и запаметяване на текста. Успехът ѝ се базира на принципа със свързването на нова със стара информация. Учениците активират добито вече знание, правят предположения и свързват текста с техния живот.
Един от начините да се стимулира самостоятелното, извънкласно четене, е да се подготвят различни самозалепващи се листчета със започнато изречение, което ученикът трябва да довърши преди да прочете текста. Този метод е привлекателен по няколко причини. Първо, няма правилни и грешни отговори, второ – не се налага да се пише много. Следователно, упражнението не затруднява учениците, а ги кара да са ангажирани с текста.
Общуване с текста
При този метод учениците комуникират с написаното все едно общуват със събеседник. Ето пример за поставени задачи от този тип:
Направете предположение преди да прочетете текста по следното:
- Мисля, че ще ми кажеш, че…
- Вече знам неща за теб, така че предвиждам…
Попълнете след едно бързо прочитане на текста:
- Какво мислите, че ще се случи в следващата глава, ако съдите по заглавието ѝ?
- Какво мислите, че ще се случи в текста, ако съдите по графиката/диаграмата?
Попълнете по време на четенето:
- Близък си до това, което съм научил/знам, защото ми напомняш за…
- Бих предпочел илюстрация на… (учениците биха могли също да скицират, опишат, свалят от интернет друга диаграма)
- Това не е каквото очаквах, тоест…
- Това ми дава идея да…
- Искам да знам повече за…
- Тази информация може да ми е полезна, защото се вълнувам от…
- Мисля, че това ще бъде включено в теста, защото…
Защо техниката работи?
Ползите от четенето с конкретен план за ангажираност, разбиране и запаметяване включват по-добър комфорт в клас, по-голямо участие и редуциране на времето за самостоятелна подготовка за тестове.
Употребата на листчета подобрява създаването на невронни връзки, освен това прави четенето по-приятно занимание. Свиквайки с изброените техники на четене, учениците се научават на самостоятелно и критично мислене, подобряват и метакогнитивните си умения.
Превод: Диляна Денева
